Whisky

Предишната тема Следващата тема Go down

Whisky

Писане by BaRTenDeR on Сря Яну 30, 2008 10:38 am

История

Подобно на всеки висококачествен алкохолен продукт, уискито има своята култура и своите големи имена. Съществуват толкова много видове уиски, че бихте могли да опитвате по едно през всеки ден от годината - което нека прозвучи и като пожелание. Ирландско, шотландско или американско, уискито, този алкохол за крале, разкрива тайните си само на истински посветените. Противниците му го упрекват, че имало вкус на смачкани дървеници. Но за ценителите няма нищо по-възвишено и по-истинско от едно добро уиски. Нищо, че се прави от възможно най-баналните суровини - вода и ечемик. А появата на нов тип консуматори е в услуга на възхода му. Днес уиското се дегустира заради самото него, а не под въздействието на някакви модни импулси. Едно добро уиски се споделя с приятели, то се опитва, удобно настанен в хубав фотьойл. Освен това човек трябва да знае да прави разлика между бърбън, скоч, ирландско уиски, бленд или малц и т.н. Многобройните наименования, често трудни за произнасяне, както и появата на все повече нови интересни марки съвсем не улеснява задачата. За да разбреш добре този алкохол, трябва най-напред да го погледнеш в зависимост от родното му място, което придава характеристиките си на продукта. Историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия. Първото писмено сведение датира от 1172. Няма точни данни кога е пренесено в Шотландия - първият писмен източник за същото питие сочи 1494. До 1950 година всичките производители на малцово уиски са осъществявали целият процес на производство във фабриките си. В днешно време първият цикъл - производството на малца - се извършва предимно от външни компании. Трите основни (макар не и единствени) страни, в които се дестилира уиски, са Ирландия, Шотландия и САЩ. Ирландия, която е най-старата страна производител, създава напитки с аромат на плодове и подправки. В четирите области на Шотландия, където се прави уиски (Хайландс, Лоуландс, Камбълтаун и Айлей) през 1899 г. е имало 148 дестилаторни. Днес от тях са останали 86. Различните видове скоч, които се произвеждат в тях, предлагат много богата и разнообразна палитра от аромати. Там се прави прочутото торфено уиски, чийто особен вкус се постига, като покълналият във водата ечемик се изсушава на запален торф. Този малц, типичен по-специално за малкия остров Айлей, излъчва ухания на йод, на гора или на пушек. Характерни за бърбъните (американското уиски) са ваниловите, захарните или ликьорените аромати, докато цветът им е по-наситено кафеникавозлатист. Уиски се прави и в Канада, Япония, както и в доста други страни. Познати са истории за тенденциите при индийското уиски да оставя на легло за няколко дни неопитните консуматори. А що се отнася до някои марки японско уиски, те определено могат да си съперничат с най-добрите скочове. Нито едно уиски не си прилича с друго. Дори когато са от една и съща дестилаторна, те се различават в зависимост от бъчвите, в които отлежават. Днес съществуват повече от двеста различни марки и повечето от тях продават своето уиски, повече или по-малко отлежало и с различно алкохолно съдържание. Правенето на разлика между етикетите, единичния малц и бленда не е толкова сложно. Общо взето, предвид се вземат два аспекта: съставът и винаги един и същ (вода, ечемик, мая), а самият продукт е резултат от смесването на десетки дестилати, различаващи се по произход и възраст. Днес на особена почит е единичният малц (single malt), затова пък през 60-те години никой не подозирал за съществуването му. Обстоятелството, че то е произведено от 100% малцов ечемик и произхожда от една дестилаторна, е залог за качество за ценителите. Най-младото уиски, което участва в композицията, определя възрастта на сингъл малца. Повечето дестилаторни в света произвеждат единичен малц. 'Блендовете (blend)обикновено са купажи от single malt и single grain (зърнено уиски, при което ечемичената каша не се е превърнала в малц), като вторият се използва основно за свързване. По-леки, по-малко скъпи и по-малко сложни за производство, те са се наложили на пазара от години. Най-известните носят имената на своите създатели: "Чивас", Джеймисън". Колкото по-висок е процентът на единичния малц, толкова по-добър е блендът. За "най-долнопробно" се смята уискито, на чийто етикет пише standard blend. При това с надпис plemium blend качеството е с една идея по-високо. Надписът single malt означава, че това уиски е произведено само в една дестилаторна и няма примеси. Любителите обаче най-вече ценят питието, което е в състояние да ги изненада. В някои дестилаторни малцът отлежава в бъчви от херес (вино от областта Херес, Испания). Други, с цел да задоволят безграничното любопитство на познавачите, наливат своя единичен малц само в една бъчва, от която пълнят бутилките: това е т. нар. single casks malt. И накрая, все повече се цени whisky unchill filtered (уиски, което не е студено филтрирано): този нектар може наистина да е леко мътен на вид, но затова пък е изключително ароматен. Що се отнася до американското уиски, зърнената му основа трябва да съставлява поне 51 процента от сместа. Такива са повече от прочутите бърбъни (поне 51% царевица), както и уискитата от Тенеси.

Речник на термините

„Whisky“ е английски изопачаване на древното наименование на тази спиртна напитка, която на келтски език (изплозван в Шотландия и Ирландия) се наричала „uisge beatha“ или „usquebaugh“ - означава „вода на живота“. На англичаните това звучало като „uishgi“, докато накрая думата станала „whisky“. Думата „алкохол“ идва от арабски.

„Scotch“ означава, че уискито е дестилирано и отлежало в Шотландия (Scotland) и е запазена марка в целият свят. Само шотландското уиски може да има на етикета си думата „scotch“.

„Irish“ етикетът означава, че уискито е дестилирано и отлежало в Ирландия (Irland).

Думите „Malt Whisky“ показват, че материалът за производството е само ечемичен малц. Така се произвежда превъзходно уиски, смятано от специалистите за по-добро от обикновеното зърнено уиски, което е съставна част от „Blend Whisky“. Въпреки това има някои много качествени видове зърнено уиски.

Американското чисто уиски "Straight Bourbon" се произвежда от малцова каша с поне 51% съдържание на царевица (обичайно около 70%), както е според американското законодателство. Останалите количества в производствената каша се допълват от пшеница и/или ръж и ечемичена смес. „Бърбънът“ се произвежда от 51% царевична каша, чистото ръжено уиски се произвежда от 51% ръжена каша. Наименованието Bourbon произлиза от името на областта,Бърбън Каунти, щата Кентъки. Американските уискита отлежават в нови бъчви от бял американски дъб, които се опушват преди употреба. Отлежаването обикновено трае 2 години, което не е законовото изискване за отлежаване на обикновения Бърбън, но е минимален срок на отлежаване на Стрейт Бърбъна, според американските закони. На практика, обаче, бърбънът отлежава не по-малко от 4 години. Познато е и наименованието "Sour Mash", с което се обозначава американското уиски със солен или леко кисел привкус (в превод "Солена малцова каша"). В същност, това идва от използването на киселина в контролирането на процеса на създаване на уиски. Тя контролира развитието на бактерии, които могат да увредят питието. Освен това, се постига подобряване на консистенцията и качеството на напитката. Mash е кашата от гореща вода и зърно - изходна суровина за уискито. Същността на процеса Sour Mash е добавянето към новодобитата зърнена каша на каша, която веднъж вече е влизала в производство на уиски, отделена от напитката след нейното ферментиране. От тази каша произлиза и киселината.

„Malt“ всъщност е покълнал във вода ечемик, който след това се изсушава на пещ. Малцовият процес превръща скорбялата в зърната в разтвор, съдържащ захарна малтоза и така прави ферментирането възможно. Изсушаването на малца в пеща спира растежа на ечемичените кълнове, а торфът, използван за гориво на пещта, придава аромат на опушено на малца.

„Grain Whisky“ за разлика от малцовото уиски е проезведено от ечемичени, житни или царевични непокълнали зърна. В Шотландия има само 8 производителя на зърнено уиски.

Надписът „Single Malt“ показва, че уискито е направено само от една спиртна фабрика и по никакъв начин не е смесвано с други продукти. Все пак трябва да се отбележи, че по всяка вероятност това уиски съдържа няколко партиди в период 2-3 години (има и изключения). В Шотландия има малко под 100 фабрики за малцово уиски, повечето от които са съсредоточени в долината Spey в североизточно Шотландия. Друга част от тях са на северният остров Islay, а трета е групирана около Campbeltown.

„Vatted Malt“ е смес от „single malts“. Така се произвежда продукт, добре съгласувана смес(more consistent), и може да се „настрои“ по начин, подчертаващ определен вкус („tuned“ to bring out a particular character). Такова уиски може да бъде по-малко търсено и да формира удобно представяне на богатия и различен свят на истинското single malts. Почитателите на малцовото уиски обаче ще спорят, че точно това смесване придава на малца неговото обаяние.

„Blended Scotch“ - уискито с този етикет съдържа смесено в различни пропорции малцово и зърнено уиски, обикновено в съотношение 40:60. Добре смесеното уиски съдържа и над 40% малц, докато по-евтините марки се задоволяват с около 30%.

„Възрастта“ на уискито се дава на база най-младият компонент. Отлежаването на уискито спира при неговото бутилиране. 12-годишно уиски, бутилирано преди 10 години си остава 12-годишно, а не става 22-годишно. На етикета или бутилката трябва да пише както колко годишно е уискито, така и коя година е бутилирано.

„Proof“ или „проба“ в миналото е означавало „добре изпитана рецепта за качество или сила“. В миналото, английският флот запасявал корабите с големи количества ром, предназначен за моряците. Пробата дали ромът ставал за пиене била следната: черен барут се заливал с ром и ако ромът е качествен, барутът трябвало да може да се запали докато е мокър. В Англия 100 „proof“ означава около 57% алкохолно съдържание на обема или около 50% алкохол на тегло при 10 градуса Целзий. Следва изобретяването на спиртомера - плаващ инструмент, използван за измерване плътността на течности - в случаят в спиртните напитки се измерва съотношението алкохол/вода. Разграфяфането обаче е различно от познатото у нас - 100 „proof“ в Англия съответства на около 114 в САЩ, а 100 „proof“ в САЩ е еквивалентно на около 88 „proof“ в Англия. Ако се измерва по тази скала, алкохолът в уискито в Англия може да достигне 175 „proof“.

„Cask Strength“ - прясно дестилирано малцово уиски, обикновено със съдържание на алкохол над 65 градуса и отлежаващо в бурета. След отлежаване се смесва с вода и процентното съдържание намалява до около 40 градуса. Отдавна съществува мнението, че вкусът на уискито е по-добър, ако бъде бутилирано чисто и при употребата му потребителят сам го смеси с необходимото количество вода. Макар че това твърдение никога не е доказано логически, нито е научно обяснено, в днешно време е довело до появата на "Cask Strength" малцово уиски, т.е. някои компании бутилират уискито при 57-63% (100-110 „proof“) алкохолно съдържание. Толкова силно чисто уиски може да се консумира много внимателно, макар че повечето потребители все пак го разреждат с няколко капки вода.

Производство

Сезонът за дестилация на уиски в миналото започвал веднага след събиране на ечемичената реколта и продължава почти до края на април. Дори и в днешно време много от фабриките затварят през август, когато настъпва "мъртвият сезон". Зърната на ечемика се накисват във вода за 48-72 часа, през което време те покълват. При този процес се отделя топлина и трябва да се внимава постоянната температура в контейнерите да не бъде над 15-16 градуса по Целзий. През тези часове чрез процеса на покълването се извъшват някои химически процеси и настъпват промени, в резултат на които скорбялата се в зърното се превръща в захари, подходящи за ферментация. След изважадането им от водата те се разстилат върху пода, където се обръщат на ръка с гребла и лопати - доста трудна и досадна работа. След това кълновете се поставят върху метална мрежа в пещ. Под тях гори огън, в който се поставя торф. Именно той придава специфичният вкус на малцовото уиски. Малцът се суши и пече на торфеният пушек при 60 градуса около 2 дни, когато става готов за следващата фаза - "dressing". В нея се пречиства малца от някои долнокачествени отпадъци (които се използват за храна на добитъка) и след това се стрива и става на едро смляно зърно, познато под името "malt grist". След тази подготовка с "malt grist" се захранва голяма бъчва ("mash tun"), където се смесва с точно определено количество топла вода. Така се завършва процеса на превръщането на декстрин в малтоза и се получава разтвор, който може да ферментира. Сместа няколко пъти минава през сита, така че да се премахнат всички останали твърди примеси (които отново се продават на животновъдите за храна). Останалият течен разтвор се съхранява в резервоар, където се охлажда за да се предотврати разпадането на малтозата и за да може да се прибавят дрождите. Сместа заедно маята ферментира приблизително 36 часа в друг контейнер докато се получи чист слаб алкохол (около 10 градуса), който в следващият етап ще бъде дестилиран. За дестилацията са нужни поне два медни съда с крушовидна форма "wash still" и "spirit still". След дестилацията в първият съд дестилатът попада в прозрачен съд от дебело стъкло, в който сместа може да се огледа и да се прецени дали е подходяща да се налее във вторият съд или трябва да се върне още веднъж за пречистване. Ако дестилатът е готов за по-нататъшна обработка, той се пуска в "spirit still", откъдето вече излиза неотлежалото уиски и минава в друг контейнер. Тук то се преглежда от експерт на производителят и ако е в стандартите се налива в бъчви. Първата и последната част от произведеният алкохол съдържат някои частици, които трябва да се премахнат и те преминават отново през целият дестилационен процес. Бъчвите са критични за вкуса на уискито. Ти придават характерният вкус, който се цени от познавачите, без обаче да вкарват вкуса на дърво. В повечето фабрики се използват бъчви от череша или дъб. При някои бъчви дъгите са от различно дърво. Принципно няма бъчва, която да е съвсем същата като друга, затова и полученото уиски винаги има някакви разлики, колкото и да са минимални. При необходимост бъчвата се чисти, но това става едва след като се установи, че излязлото от нея уиски има непривичен вкус и аромат. Уиското трябва да отлежи минимум 3 години, като повечето производители остават отлежаването да е между 8 и 25. Бъчвите се съхраняват при определена температура и влажност на въздуха. Една бъчва губи около 2% от съдържанието си на година (т.нар. "ангелски данък"). Капацитетът на една бъчва може да достигне 420 литра. Понякога уискито се бутилира от една-единствена бъчва и това е т.нар "single single malts". В повечето случаи обаче уискито се смесва от няколко бъчви на приблизително едни и същи години и се остава да отлежи още няколко месеца преди бутилирането - "single malts".


Последната промяна е направена от на Сря Яну 30, 2008 11:15 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________
Истински приятел е този,който можеш да събудиш в 3 часа с думите "Копеле Убих човек" а той да ти каже "Ок къде ще копаем"


BaRTenDeR

Брой мнения: 101
Age: 25
Location: BuLGaRia
Registration date: 27.10.2007

Character sheet
BaRTenDeR:
Forumer:

Вижте профила на потребителя http://bartender.hooxs.com

Върнете се в началото Go down

Re: Whisky

Писане by BaRTenDeR on Сря Яну 30, 2008 10:54 am

Johnnie Walker
раждането на една легенда
Хроника на един пълноценен живот, макар и в бутилка



"Шотландия не е само географско понятие. Шотландците са не само непокорни поданици на британската корона, а народ, дал много на цивилизацията. Гордостта на шотландците не се изчерпва само с популярността на Шон Конъри и Мел Гибсън. Шотландците са обогатили света не само с талантливи актьори.
Те са изобретили радара, велосипеда, носната кърпичка, телефона, химикала, пеницилина, километража, телевизора, автомобилното застраховане, дъждобрана, първия цветен вестник. Дори рекламата е дело на шотландците.
Може би сте изненадани. Но въображението и находчивостта винаги са били в основата на шотландския характер. Твърде е възможно тези качества да са се развили от недоверието към южните им съседи. Каквато и да е причината за това, на шотландеца трябва да се признае способността да гледа на света от малко по-различен ъгъл.
Но най-популярният шотландец и изобщо гражданин на Земята си остава известният на всички ви Джони Уокър. Един човек, който е виждал възможностите и ги е превръщал в реалност и по този начин има огромен принос към великите шотландски открития. Защото Джони Уокър всъщност е един от най-значимите шотландски откриватели или мечтатели, ако предпочитате.
Забележителната история на Джон Уокър започва през 1820 г., когато само 15-годишен наследява след смъртта на баща си малък магазин в градчето Килмарнок, Югозападна Шотландия. По онова време във всеки малък град на Шотландия магазинът, училището и църквата са били трите най-важни институции. Удивително е как от едно толкова скромно начало произлиза един от най-широко известните продукти в света днес.
В своето малко магазинче Джон вече смесвал различни видове чай, за да задоволи вкусовете и на най-взискателните си клиенти. Той решил да приложи тази техника на смесване и за все по-търсените и разнообразни малцови уискита, които му доставяли от различни дестилационни. Смесването на уиски се превърнало в негова страст и през целия си живот той допълвал и усъвършенствал рецептите си в търсене на перфектната комбинация.
След смъртта на Джон Уокър през 1857 г. неговият син Александър наследява магазина и рецептите за смесването на уиски. Той наследил бащината страст и талант да смесва и комбинира различните уискита в търсене на съвършения бленд, развил и надминал бащините умения, както и склонността да изпреварва времето си.
Александър Уокър може да бъде наречен Бил Гейтс на онази епоха. С дарбата си да търси съвършеното качество на продукта и с находчивостта си да го продава на недостъпни дотогава пазари той създава империята, която надхвърляла и най-смелото въображение по онова време.
През 1867 г. Александър създава бленда Old Highland Whisky, което е първообразът на днешния "Джони Уокър черен етикет". С него за първи път са представени отличителните за "Джони Уокър" квадратна бутилка и наклонен етикет наистина революционен за времето дизайн. Името и дизайнът са регистрирани в търговска марка... Също като баща си Александър е бил решен да създаде съвършения бленд от уискита и да превърне полученото ново уиски в най-доброто на света.
Александър Уокър предал на свой ред семейната страст на синовете си Джордж и Александър II. Фигурката на крачещия човек, която бързо става неразделна част от имиджа на уискито "Джони Уокър", е заслуга именно на Джордж. Той дълго търсел подходящ символ, който да въплъти откривателския дух на семейство Уокър.
Намирането на този нов символ е трябвало да съвпадне с историческото представяне на две нови уискита през 1909 г. "Джони Уокър червен етикет" и "Джони Уокър черен етикет".
Преди официалното представяне на двете нови марки един известен на времето карикатурист Том Брауни, бил поканен на обяд с директорите на фирмата и когато му обяснили каква е идеята им, той скицирал на гърба на менюто първата фигурка на крачещия човек. Сред присъстващите бил и лорд Стивънсън, който добавил към картината и безсмъртното лого: "Роден през 1820 и все по-силен днес". Така била създадена една от най-удивителните истории в света на рекламата.
До 1920 г. уискито "Джони Уокър" вече се продава в повече от 120 страни. То става една от първите наистина глобални търговски марки. Днес "Джони Уокър" е най-известната марка шотландско уиски в света. "Джони Уокър черен етикет" винаги е бил възхваляван от познавачите на уиски и професионалните купажори. Джим Мъри, най-известният експерт и автор на справочници за шотландското уиски, казва за него: "Всеки път, когато искам да пийна с компания, аз мога да избирам от 6000 уискита и поне веднъж седмично дегустирам "Джони Уокър черен етикет". Това е Савой, това е Еверест на де-лукс уискитата. Няма майстор купажор извън тази фирма, който не би дал дясната, че дори и лявата си ръка, за да получи рецептата за това върховно уиски."
Не само за Джим Мъри "Джони Уокър черен етикет" символизира върховно духа на самата Шотландия, защото във всяка глътка се усеща многообразието на шотландската природа чрез дъха на умело съчетаните зърнени и малцови уискита. Всъщност смесването на уискита е истинско изкуство. Както художникът съчетава цветовете върху своята палитра, Александър Уокър с несравнимо майсторство е съчетавал уискита с разнообразен и отчетлив аромат и вкус, като по този начин е хармонизирал аромата на земята и морето в един неповторим бленд.


Записки по  смесването на уискита


на Джон Уокър Александър II, е водил записки за смесването на отделните съставки, които са останали като безценно наследство за поколенията. Смесването на уискитата, или купажът, е изкуство, а не наука. То зависи не само от стриктното спазване на традиционната рецепта, но и от личните умения на майстора купажор от неговия "нос" и удивителна памет за стотиците различни уискита, които е дегустирал.
Единственият начин да се гарантира постоянно високо качество на крайния продукт е да се контролира всеки етап от производството на малцовите уискита, които влизат в състава му, до момента на наливането му в бъчвите.
Това позволява на майстора купажор и неговия екип внимателно да нагаждат рецептата на бленда според характеристиките на уискитата, с които разполагат през различните години.
Екипът от майстори купажори на "Джони Уокър" разполага със запас от около 6 милиона бъчви отлежаващи уискита това е повече от всяка друга фирма в света. И макар че това е една много голяма инвестиция, този огромен запас от отлежали уискита заедно с несравнимото майсторство на купажорите, гарантира постоянното високо качество на "Джони Уокър черен етикет".


Как се дегустира "Джони Уокър - Черен етикет"


1. Вдигнете чашата си и разгледайте наситения златист цвят, след това я разклатете, за да се отделят ароматите и да се насладите на цвета.
2. Наклонете чашата, така че уискито да стигне почти до ръба, и наблюдавайте колко дълго се оттича обратно надолу. Забелязвате ли "следите", които оставя?
По дължината и плътността на следите, както и от скоростта на оттичане на уискито по стената на чашата можете да научите много за плътността, или на езика на дегустаторите за "тялото" на уискито. Дългите и плътни следи означават уиски с плътно "тяло", тесните и бързо стичащи се следи означават уиски с по-леко "тяло".
3. Добавете няколко капки вода, за да се отделят ароматите. Помиришете уискито, като вдишвате дълбоко.
4. Отпийте голяма глътка, задръжте я в устата си колкото може по-дълго и бавно преглътнете, така че да почувствате добре вкуса върху небцето си. Усещането е несравнимо в момента вие се наслаждавате на едно непостижимо творение на изкуството на купажа.
То е много меко с отчетлив аромат, подчертана торфена опушеност и безкраен финиш. До края се усеща медената сладост, която преминава във вкусове на стафиди, плодове, шери и жито, преливащи в една сатенена мекота.
Ето какво казват експертите: "Удивително е как медът и торфът се съчетават и прилягат на малца заедно с вкуса на ябълки и затоплени житни зърна изглежда като че ли уискитата в този бленд са просто създадени едно за друго" така Джим Мъри описва "носа" на "Джони черен етикет.
Тайната е, че никой от тези аромати не доминира.
И не забравяйте древната шотландска наздравица:
Slan gee vaar (слаан чаа)!


Родословието на Johnnie Walker


Великолепието на бленда от различни уискита се състои в съчетаването на противоположности торфено опушени, остроогнени и сладки, в хармонично единство, с което не може да се сравни нито едно малцово уиски. Както върху палитрата на художника цветовете се съчетават, за да се получи хармоничното цяло на завършената картина, така и всяко от отделните малцови уискита добавя отличителния си вкус и аромат към удивителния комлекс на бленда.
Да започнем с "Камерън Бриг" от низините на Шотландия, после ще тръгнем на север по долината на река Спей и дестилационната в Кардю. От там ще се насочим на запад, към "Талискър" единствената дестилационна на остров Скай. И накрая ще се отправим на юг, към дестилационната "Лагавулин", в областта Айли.

Дестилационната фабрика "Камерън Бриг" се намира в едноименното малко градче край Единбург в низините на Шотландия. "Камерън Бриг" се различава от всички други уискита, защото то е единственото зърнено уиски, различно от всички останали свои събратя. Тук е мястото да споменем, че всички познати ви уискита, които не са blended, са малцови уискита. Зърненото уиски се произвежда от жито или царевица със съвсем малко добавка на малциран ечемик, докато малцовите уискита се произвеждат изключително и само от малциран ечемик.
За бленда на "Джони Уокър черен етикет" се подбира най-финото и отлежало зърнено уиски "Камерън Бриг". Както и всяко друго уиски в този бленд, то трябва да е отлежавало в дъбови бъчви не по-малко от 12 години.
Долината на река Спей. Това е най-продуктивният на уиски район в света, който се простира между планинския район и стига до дестилационната фабрика в Кардю. Това прочуто малцово уиски е от изключително значение за "Джони черен етикет". То е било толкова важно за Александър Уокър, че през 1893 г. той купил дестилационната, за да е сигурен, че винаги ще разполага с първокачествен малц "Кардю", при гарантирани доставки на необходимите количества. Дестилационната се намира край горното течение на река Спей една от най-бързо течащите реки в Европа, чиято кристално чиста вода придава на малцовото уиски, което се произвежда там, прословутата копринена мекота.
Остров Скай. Той е населен с келти и тук се намира прочутата фабрика "Талискър", разположена в подножието на вулканичната планина Куилин. Островът е известен с дивата си природа и честите бури. Но най-вече със своето забележително уиски, което носи характера на този каменист, обветрен от бури остров. Дестилационната е единствената на острова и повече от половината работници в нея имат една и съща фамилия Маклеод.


Остров Айли е островът на уискито в Шотландия. Наричат го "веселия" остров дълъг е едва 25 мили, а има 7 дестилационни фабрики. Тук се произвежда прочутата марка "Лагавулин". Преобладаващият югозападен вятър насища произвежданото тук уиски със соления аромат на морето и торфа.


Стъпала към успеха


Джон Уокър е роден на 25 юли 1805 г. във фермата Тодригс, окръг Ейършир. Родителите му Елизабет и Александър Уокър били известни като твърде преуспели фермери, които произвеждали най-доброто мляко в областта. След смъртта на бащата през 1818 г. майката не била в състояние да обработва земята и да гледа животните и решила да продаде имението. С парите тя отворила магазин в Килмарнок, в който продавали чай, тютюн, вино, уиски. Джон Уокър започва работа в магазина и там се запознава с бъдещата си съпруга Елизабет. Двамата се женят и скоро след това тя му ражда син, който той кръщава на баща си Александър. Джон Уокър има нужда от пари и затова решава да направи магазина си още по-привлекателен и уникален. Затова започва да смесва различни марки уиски и да ги продава под нов етикет.
Бизнесът потръгнал доста добре, но през 1852 г. голямото наводнение в Килмарнок унищожава всичко, постигнато дотогава. Цели пет години Джон се опитва отново да възроди това, което е създавал цял живот. Пет години той работи упорито, за да възроди фирмата и да възвърне старата слава на магазина.
В крайна сметка успява, но това му коства здравето и на 19 октомври 1857 г. той умира, като завещава всичко на сина си Александър. Той междувременно е завършил уиски-бизнес в Глазгоу и поел фирмата на баща си с амбицията да я направи най-прочутата в света. Най-напред Александър патентова като запазена марка уискито Old Highland Whisky едно от най-добрите уискита за времето си. Неговият необичаен етикет по-късно се превръща в знаменитост и печели световна известност.

1870 г. фирмата John Walker & Sons въвежда четириъгълната бутилка, която се оказва много по-удобна за транспорт и складиране. Този елемент позволява на тяхното уиски дори външно да се открои над конкуренцията и да се разпознава от всеки.
1880 г. Old Highland Whisky печели в Сидни първото си международно отличие "Първа специална награда" (First Special Award). Това е началото на поредица от международни отличия и признания.
1894 г. Джордж и Алексан-дър II Уокър поемат фабриката в Кардю, която баща им купил една година преди това, тъй като бил очарован от вкуса на бисерната течност, която се произвеждала по течението на реката Спей. Неслучайно уискито от долината Спей се превръща в основна съставка на най-прочутите етикети на "Джони Уокър".
1909 г. по време на един обяд карикатуристът Тим Брауни рисува на обратната страна на меню-листа крачещия човек и скоро след това той се превръща в запазена марка и символ на "Джони Уокър". Същата година произвежданите по древна технология марки уискита Special и Extra Special Old Highland Whisky биват прекръстени и започват да са казват вече Johnnie Walker Red Label и Johnnie Walker Black Label. Така се раждат двете най-известни шотландски запазени марки.
1934 г. крал Джордж V обявявя House of Walker за официален кралски доставчик и по този начин дава началото на традиция, която се спазва и досега.
1966 г. кралица Елизабет II награждава Johnnie Walker (шести пореден път) за изключителни заслуги към британската икономика.
1970 г. компанията отбелязва пищно своята 150-годишнина.
1992 г. след продължителни лабораторни изпитания се ражда една от най-великите марки на "Джони Уокър" "Синият етикет" Johnnie Walker Blue Label, композиран от най-добрите образци на компанията.
1994 г. Johnnie Walker Red Label влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-консумираната марка уиски в света, а Johnnie Walker Black Label получава наградата Littlemill Distillery Trophy, с което се удостоява за най-добрия етикет сред всички останали конкуренти.
1996 г. компанията "Джони Уокър" поднася две изненади прави световна премиера на съвсем новия етикет Johnnie Walker Pure Highland Malt, което се произвежда в резултат на смесването на 15 уникални марки уиски; едновременно с това в Интернет се появява играта "Лов на патици", която бързо се превръща в страст за милиони маниаци.
1999 г. Стартира нова глобална рекламна стратегия на марката "Джони Уокър" с основно послание “Продължавай напред”.

_________________
Истински приятел е този,който можеш да събудиш в 3 часа с думите "Копеле Убих човек" а той да ти каже "Ок къде ще копаем"


BaRTenDeR

Брой мнения: 101
Age: 25
Location: BuLGaRia
Registration date: 27.10.2007

Character sheet
BaRTenDeR:
Forumer:

Вижте профила на потребителя http://bartender.hooxs.com

Върнете се в началото Go down

Re: Whisky

Писане by BaRTenDeR on Сря Яну 30, 2008 11:30 am

Най- най- най

Johnnie Walker Red label

е най-продаваното уиски в света.
J & B

е втората най-популярна марка,
а на 3 място е Ballantine's.

Glenmorangie

е най-продаваното малцово уиски в Шотландия.
The Famous Grouse

е най-продаваното бленд уиски в Шотландия.
Edradour

е най-малката фабрика за дестилация на уиски в Шотландия - само 3 човека.
Glenfarclas

е в Книгата на рекордите "Гинес" за най-силното малцово уиски, което се бутилира официално от производителя. Jameson's е най-продаваното ирландско уиски извън Ирландия. John Powers Irish Blend е най-популярното уиски в Ирландия. Coleraine е единствената ирландска фабрика за производство на уиски, която все още е собственост на ирландци. Ballantine's Finest е най-популярната марка уиски в Европа. Aberfeldy е най-популярното Scotch уиски в САЩ. Jim Beam е най-продаваният бърбън в света. Jack Daniels е най-старата регистрирана в САЩ фабрика за уиски. Glenfiddich е най-продаваното single малцово уиски в света. 30-годишното Ballantine's се смята за едно от най-старите и скъпи бленд уискита. Bushmills са най-старата лицензирана фабрика за уиски в света - лиценза им е от 1608. Най-скъпата бутилка уиски, продадена досега в света, е старо малцово шотландско уиски, за което е платено в Италия сумата от над 130 000 лева. Друга бутилка 62-годишно малцово уиски - The Dalmore - е продадено на 4 декември 2002 за над 72 000 лева. Johnnie Walker Black label е най-продаваното de luxe уиски.

_________________
Истински приятел е този,който можеш да събудиш в 3 часа с думите "Копеле Убих човек" а той да ти каже "Ок къде ще копаем"


BaRTenDeR

Брой мнения: 101
Age: 25
Location: BuLGaRia
Registration date: 27.10.2007

Character sheet
BaRTenDeR:
Forumer:

Вижте профила на потребителя http://bartender.hooxs.com

Върнете се в началото Go down

Re: Whisky

Писане by kriS_ on Пет Яну 02, 2009 8:45 pm

Информацията е доста добра, но на остров Айли, който имах честта да посетя тази година, има 8 дестилационни фабрики:
"Laphroaig", "Lagavulin", "Ardbeg", "Bowmore", "Calo Ila", "Bunnahbhain", "Kilchoman" и "Bruichladdich".
Пожелавам на всички любители да си направят така наречения "уиски тур". (:

kriS_

Брой мнения: 1
Age: 20
Registration date: 02.01.2009

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите